поезия

Тези кратки или по-дълги 'апострофи' бяха провокирани от творчеството на Шоноган, на което попаднах съвсем случайно ... и се замислих, обърнах навътре и се пробуди отново желанието да съзерцавам. А някой значим пробуди желанието ми да се изразя с репликата "разкажи ми нещо хубаво"...

Моретата от макове
люлеят моите спомени,
червените им лица
прикриват кървенето.

(Варна 22.05.2009)

Ето това е едно от парчетата, които винаги се връщат към мен със страшна сила и всеки път ме очароват и ме карат да се вглеждам, да изучавам, да продължавам ... да изразявам себе си... Публикувам превода на текста

Никога няма да разбереш какво е любов, докато не пресечеш границата на милостта
Никога няма да се почустваш желан, докато някой не зашлеви плесница на лицето ти
Никога няма да се почустваш жив, ако не стигнеш до момента, в който почти си си отишъл.

Трябва да спечелиш, не можеш просто да подминеш
най-умния задник сред онези горе,

на m.

А някой ден ще те прегърна ...
Ръцете ми ще се превърнат в част от теб,
лицето ми ще се стопи на твойто рамо,
в сърцето ти ще влея субстанцията "мен".

На плещите ти ще поникне оперение,
наченки на криле, които ще растат
и нищо, че земята тегли тежко,
със мен във теб ще станеш много лек.

Ще дишаш по-свободно
и погледът ти ще се измени,
на всички грижи ще започнеш да се смееш отвисоко,
а на крилете си ще носиш слънчеви лъчи.

(Варна 28.04.2009)

Някой ден ще издраскам със пръстче
по заспалите ти рамене
онези думи, които преглъщам и сдържам
вече неизброимо много мигове

Таралежите ги срещам все по пълнолуние
следим се с поглед, дебнем се с настръхнали бодли
уплашени ... и те и аз сме любопитни до безумие
намигам, свиваме оръжия и продължаваме с нахилени очи.

Не искаме понякога, но извинете ни ... бодливи сме - уви!

Беше много отдавна, когато открих Превер за себе си. Това беше доста преди поезията въобще да започне да представлява някакъв интерес за мен ... и той ме разтърси. Когато някой ме попита, кой ти е любимия поет, Превер никак не е първият, който изниква в съзнанието ми, но неминуемо се показва, като дълбоко скрита същност в последствие. Ето един стих, който звучи на френски много красиво (за съжаление все още не мога да го рецитирам в оригинал). Публикувам го заедно с превода на LeeAnn, най-добрия превод на български език на този стих по мое лично мнение. Заедно с това публикувам и интерпретацията на Веселин Ханчев, която също намирам за красива :)