Сей Шонагон

Да навиваш дълъг шнур за наметалото на къси ръкави хампи.
Дългият път до Мичинкоу, когато едва си стигнал до "хълма на срещите" Аусака.
Времето, което трябва да измине, за да стане малкото бебе зрал човек.

- Shonagon (9-10в.)

Очакването нещо невъзможно да влезе в рамките на възможностите.

- ePsiLoN (21в.)

Изкривен шев на дреха.
Изкривена яка на кимоно.
Жена, която излиза с дете на гърба пред гостите.
...

- Shonagon (9-10в.)

Мръсотия по улицата, в каквато и да е форма.
Дебел, гол, застаряващ чичко нудист на плажа.
Любимата ти си тръгва под ръка с най-подходящия за живота й компромис.

- ePsiLoN (21в.)

Словата на някоя виокопоставена особа, написани в писмо, което си захванала да четеш пред всички от начало до край.

Трудно е да изкажеш своята благодарност пред човек, който те е зачел с подарък, но чието високо положение силно те смущава.

Не знаеш какво да отговориш на родното си чедо, което смяташ за съвсем малко, а то те разпитва като възрастен

- Shonagon (9-10в.)

Буцата самота заседнала в гърлото ти, която ти е трудно да преглътнеш и която пълни очите ти с тъга.

Луната
Предутринна луна. Тъга и прелест излъчва тънкия предутринен месец, изгрял с бледа светлина над източните планини.
- Shonagon (9-10в.)

Луната
Първи ден от втора четвърт ... тя ще става все по-трудна и ще натежава над съня ми отново, докато завия към нея. После безпомощно ще заспя от изтощение на зазоряване.
- ePsiLoN (21в.)

Слънцето
Заник слънце. Слънчевият диск се прекатурва зад планините и само острите им върхове аленеят, погълнали последните слъчеви лъчи, а нейде високо в небето се стеле бледожълтата върволица на облаците. Каква печална хубост!
- Shonagon(10-11в.)

Слънцето
Заник слънце. Избледняващо в прашното небе кълбо се претъркулва по палмовите листа. Прасковеното във въздуха е толкова лепкаво от влага, че се отлага по тялото, а отникъде не се вижда и следа от облаче. Каква безнадеждна хубост!