Reply to comment

Спомени ... ароматни и цветни са като косите ти.
Те се спускат над мен взнезапно.
Заливат ме на червеното на светофара.
После се втурват да тичат по тялото ми, а мислех - докосването се забравяло...
Вдъхвам дълбоко, поемам миризмата на топъл асфалт и те магически го превръщат в аромата на късно лятно море, на сгорещен пясък и мокри целувки.
Махвам с ръка сякаш мога да ги прогоня с жест.
Обръщам поглед към ясното звездно небе, а те се засуетяват около малкото съзвездия, които сме гледали заедно.
Довиждане ... Добре дошли!

( Варна 09.06.2003г.)