***

Аз не исках така да се случи
да си тръгна с послендия влак...
Да остана завинаги исках
на перона-живот потънал в сумрак...

В упорството свое тропах със стих
... и със крак
И се молех поне да дочуеш че чакам...
деня отминава ме пак.

Накрая оказа се гледам звездите
празнината я няма тук или там
качих се, помахах на старата гара
други да мислят, че няма друг влак!

(Варна 03.05.2005)