Пътуване

дъждовни капки-
те се разбиват с безброй сребърни отблясъци
в стъклото отвън
чистачките размазват прашните дневни остатъци
пътувам

питат: "накъде"
казвам "към къщи..."

а после вървя
и слънцето ми се хили облещено
продължавам
не се уморявам

умората отдавна е забравила тръпките по моите мускули.
изчезвам...
изчезвам бавно като чешърската котка-
усмивкат ми последна остава,
а когато и тя се стопи...няма ме

( Варна 29.04.2002 )