Гневно

Ужасно,пропъдени
стоим си на прага
и чакаме някой да стопли
премръзналите ни длани.

Невъзможни любови...
безкрайно, по много
къде сте възможности хиляди
защо ли ви няма пак никакви?

Та да стоим пак изморени
пак в очакване да заспиваме
и пак с очи да надничаме
в късчета щастие непредвидени...